Вие ще останете завинаги
омагьосани от неповторимото очарование на този
приказен свят - вековни зелени гори, съхраняващи
митовете за смели юнаци и хайдути, омаен звън на
чамове и народна песен, кристални планински ручеи и
свеж планински въздух!
Западните Родопи ще ви
пленят с уникалното съчетание на невероятна природа
и съхранени патриархален дух традиции и обичаи.
В малките живописни селца
Ягодина и
Триград, сгушени в югозападната част на
Западните Родопи ще се пренесете в романтичната
атмосфера на отдавна отминали времена.
Тук ще
може да видите българския бит и духовност
и ще намерите топло посрещане и
гостоприемство.
За тези, които искат да се откъснат от
суматохата и напрежението на големия град,
Ягодина и Триград предлагат
чудесни възможности за релакс и почивка сред
приказната природа на Родопите.
Родопите се
намират в южната част на България. Простират се
между Горнотракийската низина на север и
Беломорската низина на юг. По-голямата част от
планината се намира на територията на Р България, а
по-малка - в Гърция. Площта и е 14737 кв.км. със
средна надморска височина 785м. Морфографски
планината се дели на Западни и Източни Родопи.
Западните са по-високи, с типично планински релеф,
докато Източните са хълмисти и сравнително по-ниски.
Тук ще обърна внимание само на Западните Родопи.
Западните
Родопи се ограничават на запад от долината на река
Яденица, седловината Юндола (1375м.), Аврамова
седловина (1295м.) и долината на река Дрещенец. На
изток - от долината на река Скаличица, седловината
Китката (35м.), долината на река Боровица, долината
на река Върбица и седловината Три камъка (източно от
Златоград). Средната надморска височина на Западните
Родопи е 1150м. Те се характеризират с високи билни
заравнености, дълбоки речни долини и обширни
тектонски котловини. Десните притоци на Марица се
врязват дълбоко в планината, което обуславя
асиметричния и облик - дълги дялове и ридове на
север, и къси, с незначителни размери на юг.
Дълбоката долина на река Въча разделя Западните
Родопи на две части (западна и източна).
ЗАПАДНА част - Велишко-Виденишкият дял - вододелно
било между Марица и Места. Има посока
северозапад-югоизток- от Аврамова седловина до
границата с Гърция. Има дължина над 70км. с
най-висок връх Сребрен (1901м.). Други известни
върхове са Голяма Сюткя (2186м.), Черновец (1834м.)
и Баташки снежник (2082м.). В този дял има малко
хижи и слаба туристическа маркировка. Интересни
обекти в тази част са: карстовия извор "Клептуза"
във Велинград, язовирите "Доспат" , "Широка поляна"
и "Голям Беглик", природния резерват "Кастраклии" до
хижа "Орфей", Триградското и Буйновското ждрела,
пещерите "Дяволското гърло" и "Ягодинска пещера". На
изток след реките Девинска и Мугленска започва
ИЗТОЧНАТА част - състояща се от Периликския и
Преспанския дялове. Периликския дял обхваща
най-високата част от Родопите. От главното му било
излизат четирите най-големи вододелни била в тази
част на планината. Най-високия връх в този дял е
Голям Перелик (2191м.), това е и най-високия връх в
Родопите. В тази част има много повече хижи и
туристически спални. Дялът обхваща Букова планина,
Чернатица и Добростанския масив. Освен Голям Перелик
други големи върхове са Голям Персенк (2093м.),
Чаева чука (1826м.) и Снежанка (1926м.). На изток от
седловината Рожен се издига Преспанския дял с
най-висок връх Преспа (2001м.). Дялът обхваща Радюва
планина, Крушовска планина, Градище планина, Гордюва
чука, Новаковски балкан, Момчиловски рид,
Кайнадински рид, Жълти дял и Устренски рид.
Най-източните части на Преспанския дял нямат хижи и
туристическа маркировка и не се посещават от
туристи, но се отличават със специфична дива
красота.
